Наско плаши за 2011: Идва ред да ошамаря Илиана | Sportline.bg - Спорт | Спортни новини | Спортни снимки | Футбол | Спортни клюки | Спортни галерии

Наско плаши за 2011: Идва ред да ошамаря Илиана Двамата с г-жа Раева чакат внуче от дядо Коледа

На първия етаж в къщата на семейство Сиракови бумтят две камини. Толкова е топло, че посред зима вътрешният басейн изглежда съвсем уместно. "25 градуса е - домакинът Наско Сираков сякаш чете мисли и продължава: До миналата година се топлехме с нафта, но като стана 2,50 лв. литърът, намерихме друго решение. Сложихме локално парно и сега съм страшно доволен." Доволни изглеждат и двете кучета.

Шанел и Инго се вписват чудесно в приказната обстановка сред меките мебели, викторианските колони и почти съвършената коледна украса. Наско Сираков седи пред отворен лаптоп, край него се суетят трите му жени - съпругата Илиана и дъщерите Славея (27) и Виолета (23). Толкова са ефирни, че без да искаш, започваш да си мислиш за диети и художествена гимнастика. Поводът за нашето посещение обаче са задаващите се празници и ние бързо разбираме, че не сме сгрешили адреса. В къщата на Сиракови усещането за дом и семейство не идва само от огъня в камината.

- Започваме традиционно в навечерието на най-традиционния семеен празник. Какво е за вас Коледа?

Илиана: Един от най-прекрасните празници. Ние сме традиционалисти и наистина се стараем да спазваме българските традиции, да възпитаваме децата в този дух. Откакто сме семейство, вече 27 години, имаме особено отношение към Бъдни вечер и Коледа. С много любов приготвяме всичко, казваме си молитвата. Чакаме празника с нетърпение, защото наистина много го обичаме.

- Тук украсата е страхотна. Помогна ли ви някой, или трите жени се справихте сами?

- Аз съм доста ангажирана и винаги ми помагат с украсата, която създава коледното настроение.

- Няма да е пресилено, ако се каже, че вие сте сред добрите примери за семейство у нас. Наско, как се оцелява с три жени?

Наско: Като си налягаш парцалите. Като слушаш...

- Това обяснение обаче не се връзва с вашия прякор Вълка?

Наско: Аз се стремя да бъда вълк извън семейството, в живота, иначе тук съм като едно от малките кученца, които обикалят покрай нас.

Трябва да си послушен, край три жени нямаш друг шанс

В интерес на истината обаче ме гледат добре, не мога да се оплача. Чувствам се най-уютно вкъщи сред тях.

- Момичета, вие много пътувате, какво е разписанието ви по празниците?

Славея: Сега съм тук, тъй като започнах да се занимавам сериозно с бизнес. Отваряме център за танци и аеробни занимания на Околовръстното шосе, на 200 метра от нашата каща. Вече открихме един във Варна, той е на сестра ми и Илиян Чакъров, а аз отварям в София. Правим верига. Нещо, което не е правено до момента в България. Иначе аз съм тук, а сестра ми е в Майорка.

- Виолета, вашият център е във Варна, обаче вие живеете в Майорка. Как се справяте?

Виолета: Със сестра ми правим всичко заедно. Центърът във Варна много се хареса и решихме да отворим още един в София.

- Какво правите в Майорка?

Виолета: Живея с моя приятел и в момента уча испански главно.

- Вие сте космополитни момичета, непрекъснато пътувате. Какво е чувството, когато се връщате у дома?

Славея: Лично аз никога не съм смятала, че ще остана да живея в България, но така се стекоха обстоятелствата, че в момента се чувствам много добре с това, което правя. Добре ми е с майка и татко. Единствено сестра ми ще липсва на Коледа.

Виолета: Ще празнувам Коледа с приятеля ми и с неговото семейство.

Илиана и Наско: Това се случва за първи път, откакто сме семейство. Обикновено Виолета казва молитвата, защото е най-малка сега Славея ще я отмени.

- Вие какви семейства искате да имате, момичета? За какво мечтаете?

Славея: Със сигурност майка и татко са нашият пример за семейство, за брак и отношения един към друг. Винаги съм казвала, че се надявам моите деца да имат такъв баща, какъвто имаме ние с Виолета.

- Вие имате ли си сериозен приятел?

Славея: Да, имам човек до себе си. Много съм щастлива вече година и девет месеца. Пожелавам си с него да преживея поне 50% от семейното щастие на майка и татко.

- Илиана и Наско изглеждат неприлично добре, но сигурно в някой момент ще станат баба и дядо. Имате ли идеи по този въпрос?

Виолета и Славея: Имаме, но на този етап най-важна е работата. Бебетата - когато дойдат.

Ще ви изгоня от вкъщи, ако продължавате в този дух

- В кой дух?

Наско: Ако не ме направят дядо.

- На пръв поглед не ви липсва нищо. За какви подаръци мечтаете?

Наско: Плюшени играчки ще им вземем (смее се).

Илиана: Трябва да ви кача горе да видите. Цялата стая на Славея е в плюшени играчки. Това са най-любимите й подаръци.

- Обичате ли да пазарувате?

Виолета: Много, като всички жени. Скоро обаче не сме обикаляли магазините с майка и сестра ми.

Наско: Пуснеш ли ги трите по магазините, все едно си пуснал луд с картечница на улицата. Това е нещо страшно.

- Наско, какви са вашите наблюдения? Какво се случва с българското семейство?

Наско: При всички положения на българското семейство му е много трудно. И неминуемо всички тези финансови трудности, с които се сблъсква българинът през последните години, се отразяват на семейните отношения. Аз поне така мисля. Неслучайно

Безпаричието прави хората нервни. Аз затова искрено се надявам да се появи някаква светлинка в тунела. Българинът и българското семейство заслужават повече щастие.

- Кое прави мъжа мъж? Кои качества?

Наско: Във всеки случай не парите.

- Хайде сега! Без пари какво самочувствие може да има един мъж?

Наско: Разбира се, всеки мъж е длъжен да намира средства, за да подсигурява своето семейство. Но в сегашната ситуация много хора изпитват неимоверни трудности.

- Илиана, каква е ролята на жената?

Илиана: Жената трябва да осигурява спокойствие на мъжа, за да може той да се чувства глава на семейството. Аз съм чувала какви ли не неща за себе си, но за мен най-важното нещо е спокойствието и комфортът на моя съпруг. И съм се стремяла през всичките тези години да загърбвам своите желания, да правя жертви. Е, жертва е силно казано, защото, когато обичаш един човек, ти правиш всичко за него с голяма любов, с голямо сърце. Дори съм била обвинявана от наши близки, че повече се грижа за мъжа си, отколкото за собствените си дъщери. Такава ми е натурата. Аз обичам да имам до себе си много силен и много щастлив мъж, който да има спокойствието да работи.

- Ревнувате ли го?

Илиана: Никога през тези 27 години не съм го питала къде беше

с кого беше. Той ми казва отивам еди-къде си, аз му казвам - добре. Единственото, което ме притеснява, е да не се случи нещо по пътя. Никога не съм го разпитвала. Никога не съм му висяла на врата.

- Колко е важна свободата във вашата връзка?

Илиана: Най-важното нещо. Наско също ми дава страхотна свобода. И винаги ми е бил най-голямата подкрепа във всичко. Той ме насърчи да участвам в "Денсинг старс". Аз отказах два пъти, но Наско каза - не, ти толкова обичаш да танцуваш. Наистина е рядка порода мъж, който ми дава пълна свобода, както и аз на него. Важно е всеки да има лично пространство, свой собствен свят. Много жени, като родят, забравят, че имат мъже. Вторачват се в децата си, а мъжът иска много любов. Него първо го отглежда майка му, след това го отглежда жена му. Мъжът е мъж и трябва да бъде гледан, обгрижван, обсипван с любов. Това е моята философия.

- Наско, какво им стана на съвременните футболисти? Те се превърнаха в креватни герои, много нелепо изглеждат. Вашето поколение играчи в никакъв случай не сте били по-малко мъже, по-малко харесвани, по-малко изкушавани. Как ще коментирате историте с Божинов, с Благой Георгиев? Нарисуваха си разпятия по гърбовете и тръгнаха да превземат де що има жена...

Наско: Лошо е за един футболист, когато говорят повече за интимния му живот, отколкото за футболните му изпълнения. Това не е нормално, но от друга страна, смятам, че животът откъм медийна гледна точка доста се промени. Сегашните футболисти са много повече в светлината на прожекторите, отколкото бяхме ние. Не само в България е така.

- Но онези вкарват и голове, а нашите вкарват предимно в леглото.

Наско: Така е. Какво да му кажеш на един Кристиано Роналдо например? Бележи по два гола на седмица.

Нормално, човекът е ерген, търси подходящата жена. Но това не му се отразява в професионално отношение. Той продължава да е в топ 3 на най-добрите играчи в света.

Илиана: Поколението на моя съпруг бяха страхотни мъже, много харесвани, атакувани от жените. Но каквото и да е имало, те са го правили по интелигентен начин, без да се натрапват на обществото. Запазвали са си комфорта на семействата. Докато сега футболистите го използват за PR. По наше време ценностната система беше много различна.

- Наистина, какво стана в последните 20 години с ценностите на хората? Ето, при вас празничната вечеря започва с молитва... Смятате ли, че ако се върне вероучението в училище, нещо ще се промени?

Илиана: Аз работя с много млади хора и съм на друго мнение. Те са вярващи, дори повече, отколкото ние навремето. Но ценностната система е много различна. Вижданията и светоусещането също. Ако седнеш да разговаряш с тях, те могат да те убедят в своята правота за неща, които аз никога не бих правила. Но аз съм в състояние да приема този нов свят, стига това, което се прави, да има някаква мярка. Да не е пошло, да не е вулгарно, да не променя отношението към традиците и семейството. По-различни са днес младите, обаче те си имат своите достойнства. Не мога да кажа, че само на лошо е отишъл светът. Не. При тях липсва това на всяка цена да бъдеш. Егото им е по-малко. Говорят тихо, без емоция, сякаш са излети по един калъп. Нормално - всеки е подвластен на времето, в което живее.

- Наско, гледам ви пред лаптопа. Не мислите ли, че интернет, благодарение на който хората се срещнаха в мрежата, промени света до такава степен? Първо свали задръжките, второ ни лиши от традиционното човешко общуване. Вие за какво използвате компютъра?

Наско: До голяма степен за информация. Освен това вече година играя една игра - заровил съм се в нея и водя някакви битки, строя градове, пиратствам, стратегии някакви. Военен тип игра. Според мен компютърът обърка много неща. Аз например

от 10-15 години не съм виждал дете да се катери по дърво

Не съм виждал от много време по училищата децата да играят футбол, да играят народна топка. Аз не си спомням при нас такива контузии, каквито виждаме в съвременния спорт. Днешните млади хора са значително по-меки и една от причините е компютърът, начинът им на живот. Те не са толкова спортисти, колкото бяхме ние.

- Имате ли любим семеен ритуал? Какво правите вечер, когато се приберете у дома?

Илиана: Задължително вечеряме дълго. Аз, като се прибера, няма нещо вредно, което да не опитам. Мога да изям половин хляб. Наско много често ми се кара за хляба. 20 години ми прави забележка. Обичам шкембе, обичам сланинка, всеки ден изяждам един шоколад.

Наско: То си й личи, че обича сланинка.

- Когато обичаш една жена, толкова ли е важно как изглежда?

Наско: Не случайно хората казват, че любовта е сляпа, но аз съм убеден, че на всеки мъж му е приятно жената до него да изглежда така, както изглежда Илияна. 28 години я приемам като комплимент. Най-сериозно. Още не мога да разбера как ме избра мен. На какво се дължи? Явно в предишните си животи нещо съм страдал и сега Господ ме награди с нея.

Илиана: Наско е толкова стойностен мъж, толкова ми е помагал, толкова любов ми е дал, толкова ме е карал да се чувствам добре. Аз наистина съм гледана жена.

Наско: И най-важното - не е бита! (Смеят се) Под това се подписвам с две ръце, но мисля в най-скоро време да наруша традицията.

- Бива ли така! Какви закани в навечерието на Коледа! Пък и Илиана толкова много слуша...

Наско: Усеща вече накъде духа вятърът, затова слуша.

Чувството за хумор на Сираков е приятно. Разговорът може да продължи дълго, но домакинът трябва да тръгва. Чакат го приятели. Облича спортно яке и пожелава светли празници на екипа. На вратата се обръща: "Момичета, имате ли нужда от мен?" "В смисъл?", пита Виолета. "Ако ви трябват пари, казвайте!"

Не искат нищо. Майка им ги е научила - който владее мярката, владее всичко. Добрите момичета помнят важните уроци.